Термина ми наближава...има време,си казвам...Сега влизам в деветия месец... Този път съм решила- няма да раждам с предварителна уговорка!Когато дойде момента , отивам и...който е на смяна...казвам си,че няма да ме оставят и все ще има кой да ми обърне внимание.Обаче съвсем случайно се запознах с Д-р Димитрова ,която ме прегледа и каза ,че съм с 3 сантиметра разкритие и,че до една седмица ще съм родила!!!Боже!И аз ...прибрах се вкъщи,зарязах лекциите в университета и започнах да чакам НЕЩО да ми се случи.И два дни,в изолация,чакаща нещото не издържах и казах на мъжа ми,че така и така чакам,поне да не изтървам матeриала в университета.Е,май не е точно това причината...просто не обичам да стоя сама...И така минаха 10 дни-нищо.Звъня на лекарката и тя ме вика да направим запис на бебешките тонове.Всичко е наред и има време,няма смисъл да се бърза,казва тя.Няколко часа след прегледа аз й се обаждам и й казвам,че кръста ме присвива.Ама не й казах,че е на 7 минути...Тя каза да тръгвам с багажа към родилното!Часът беше 01.20.Отидохме,преоблякох се,пуснаха ми система и в 2.30 си имах вече момиченце!!!